Евтим Михалушев Евтимов. Болгария.
Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (1966-84), заместник главен редактор на списание "Пламък" през 1966-75; главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание "Родолюбие" (1989-91).
Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в."Пиринско дело" през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура, близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.
Умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.
* * *
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
* * *
ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
* * *
ПРИМИРЕНИЕ
Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.
И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.
Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.
Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.
* * *
СВЕТУЛКА
Далечен път през равнина поела,
напразно мислеше, че аз съм лош.
Светулка залепих на твойто чело,
да осветиш съня на тая нощ.
А ти пошепна, сякаш каза клетва :
- Засвети ли светулка през нощта,
настава време за голяма жетва
и трябва да се жъне радостта.
Вървеше тихо ти до мен - узряла,
все още недокоснат житен клас.
Сама светулка над света изгряла,
за жътва ме зовеше в тоя час.
Житата се покланяха пред тебе,
заслушани в далечен земен звън.
Сънувах клас, внезапно станал хлебен,
и исках да не свършва тоя сън.
Пред мене птица да люлее люлка,
пътека под дървета да трепти
и тази първа истинска светулка
от твойто чело да не отлети.
* * *
ВЪЗРАСТ
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
* * *
НА ПРОЗОРЕЦА
Загребала в ръката си гореща
едно дъждовно облаче над мен,
ти бършеше прозореца отсреща,
от погледите мои замъглен.
Нечути думи, срещи неприети,
изписана от сълзи стъклопис,
изтриваше над мене ти. И ето -
прозорецът отново беше чист.
Просветваха стъхлата като листи.
Изтрити бяха тъмните следи.
А аз си мислех, че небето чистиш,
и падаха в ръцете ми звезди.
Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя
А утре сам ще бъда капка бяла
Под тая необятна синева
Пчелите ще ме търсят по цветята
Щурците – в кладенчета от очи
Земята – в облаците и тревата
А аз ще бъда в твоите очи.
* * *
БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ...
Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?
Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.
* * *
ТИ, МОЯ ОБИЧ...
Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.
Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.
* * *
ДВЕСТА ИЗВОРА НА ПЪТ ДА СРЕЩНЕШ...
Двеста извора на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели да отминеш,
мене между всички да намериш.
Имаш ли за туй в сърцето сила,
имаш ли за туй сърце - до гроба ?
После няма никога да искам
да ми се заклеваш в обич.
* * *
ПРЕД ТЕБЕ ВСЕ ЩЕ СЕ ПРЕКЛАНЯМ, МИЛА...
Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе - силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?
Започна ли над листа да се мъча,
започна ли да падам в пропастта,
ръцете ти - два бели лунни лъча -
отново ме издигат над света.
* * *
ПРЕЗ ТОЯ ВЕК НА РАДОСТНИ ОТКРИТИЯ..
През тоя век на радостни открития,
протегнал към пространството ръце,
на всяко нещо има заместител.
Дори сърце заместват със сърце.
Дори око, останало злочесто.
Дори ръка, работила добре.
Единствено любов не се замества.
Замести ли се с нещо друго, ще умре.
* * *
КОГАТО В ЧЕРНА ВЕЧЕР СТАВАМ ЛОШ...
Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.
* * *
АКО ЗНАМ, ЧЕ ОБИЧТА ЩЕ СВЪРШИ...
Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.
* * *
ГОТОВ СЪМ ЗАРАД ТЕБ ДА ВЛЯЗА В АДА...
Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.
И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.
* * *
ДА БЪДЕ ВСЕ ТЪЙ СИЛНА ОБИЧТА НИ...
Да бъде все тъй силна обичта ни
и все тъй силни - нашите сърца
дори когато ни нанасят рани.
От свойта обич нямаме деца.
И може никога дори да няма,
защото тайна трябва да е тя.
От нея стихове се раждат само
и тръгват като рожби по света.
* * *
ЗАВИЖДАТ ТИ ЗА ТЕЗИ ТОПЛИ ДУМИ...
Завиждат ти за тези топли думи,
за този земен и човечен стих,
за тези непознати, светли друми,
които аз на тебе посветих.
А знаят ли сега какви тревоги
разкъсваха те яростни въжа ?
Аз тебе те разпъвах върху огън.
Благодаря, че издържа.
* * *
ЕДНА РЪКА НЕ СТИГА...
Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище,
една светулка - вред да засияй ...
При нас е тъй : или не дават нищо,
или душите дават си докрай!
* * *
АЗ ВСИЧКИ РАДОСТИ НА ТЕБЕ ДАДОХ...
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
* * *
ПОНЯКОГА ТОВА Е НЕЧОВЕШКО...
Понякога това е нечовешко.
Години аз към теб съм устремен,
години радостни, години тежки,
а още ти не си при мен.
И повече недей ме пита в мрака
на този огън как съм издържал.
Когато цели нощи съм те чакал,
тогава дваж по-силно съм горял!
* * *
ОБИЧАШ МЕ...
Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
* * *
ПРЕДПАЗЛИВОСТ
Безшумни стъпките си да направя
и техните следи да скрия аз -
следи, които в тебе съм оставил
Да заглушавам в шепи своя глас -
гласа превърнал пътищата в ручеи
За сключените устни до смъртта
свещената си обич да заключа
и само в мене да остане тия.
Прозорците за миг да станат слепи,
когато те повикам аз под тях.
Вратите да загубват своя шепот,
когато се докосвам аз до тях.
Дърветата да ме забравят нощем
и да не знаят кои върви под тях.
Остава мене да ме няма още,
та обичта ми да не бъде грях.
* * *
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
* * *
РИСУНКА
Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
* * *
РОСАТА В РАВНИНАТА Е ИЗГРЯЛА...
Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците - в кладенчета от лъчи,
земята - в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
* * *
ПТИЦИ НА РАЗСЪМВАНЕ
Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.
Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.
Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.
Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън - подмамени то тях,
потърсихме ръцете си отново.
* * *
СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.
* * *
ПИСЪК
Аз защо те превърнах във своя море,
тук, на шепата моя събрано,
да ми бъде едничко на мене добре,
а за тебе - каквото остане?
Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.
Само писък на гларус морето сънува.
О, защо обещавах ти вечния рай,
обещаван на толкова длани,
да останеш под моята стряха докрай,
а за тебе - каквото остане?
Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море.
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.
Само писък на гларус морето сънува.
ЗАКОНИТЕ НА ЮГА...
Законите на Юга са свещени -
или вълнения, или покой.
Бъди до мене. Или срещу мене,
но по средата никога не стой.
Как страшна днес е участта такава
като бразда гранична да стоиш.
Да бъдеш вечно между две държави -
и на една да не принадлежиш.
* * *
ОЧАКВАХ ПАК ЛУНАТА ДА ИЗГРЕЕ...
Очаквах пак луната да изгрее,
а тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете с нея,
че нито вижда вече, нито чува.
Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла?...
Безкрайна нощ по хълмите се скита
като човек, отровен след раздяла.
* * *
НА ЛИСТ...
Hа лист - изписана,
на глас - орисвана,
на праг - възпявана,
на двор - отравяна.
Hа лист - обичана,
на път - обричана.
О, тази същата
запали къщата.
* * *
РАЗБИРАЙ МЕ ДОБРЕ...
Разбирай ме добре: сега не мога
пред тебе на колени сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.
Да те разплача - и да съм спокоен,
да те въздигна - и да те погазя.
Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.
* * *
НА ТАЗИ УЛИЦА ЗА ПЪРВИ ПЪТ...
Hа тази улица за първи път
завръщах се самичък след разлъка.
Под веждите усещах да тежат
два облака, натрупани от мъка.
До моя праг когато ме видя,
пошепна ми един приятел верен:
"От облак някъде си пил вода,
затуй, приятелю си толкоз черен."
* * *
НАД БОРОВЕТЕ ПЛИСНА ЧЕРЕН ДЪЖД...
Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.
Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.
* * *
КОЙ КАЗВА, ЧЕ СЪМ ЕДИНАК?...
Кой казва, че съм единак? Кой казва,
зачеркнал всичко с някаква черта.
Когато слънцето отвъд залязва,
пристига моята жена - нощта.
Пристига през горите тя на пръсти
избягала от двора на деня.
И вдигне ли нагоре своя пръстен,
изгрява над земята ни луна.
* * *
ЕДНА ЗВЕЗДА НАД ВЪРХОВЕТЕ МИНА...
Една звезда над върховете мина
и изгоря в далечната тъма.
Hавярно горе - сред звездите сини
остана друга векове сама.
Сама - сред необятната вселена,
сама - сред върхове и късен дъжд.
И мислех си за тебе и за мене.
И колко страшно стана отведнъж.
* * *
БЕЛИ ТОЧКИ
Запалени от Бог ли
или от твойте думи смели,
по твойта нова рокля
изгряват точки бели.
Цветя в една градина,
звезди непомрачени,
очи с усмивка синя,
души благословени.
И аз благоговея
пред часове вечерни.
Белеят те, белеят,
на твойта хубост верни.
Дано след мене само
не станат черни.
* * *
ПТИЦАТА
Hа ухо шептяха - заключи я,
че от тебе утре ще избяга,
но забравил всичко за ония,
аз криле й подарих до прага.
Сам отворих стария прозорец
на небето вечно - да синее,
докато звездите са отгоре,
цялата земя да е пред нея.
По-далече от стени-вериги,
надалече нека да ме чува.
Има ли я - значи туй ми стига,
търся ли я - значи съществува.
Тъй, измислена, неокована,
само тъй пред мен остана.
* * *
СЪHУВАМ
Ти си станала съновна струна
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.
И изчезваш ти. При мен остава
само звук от празнична забрава,
само музика от твойте длани,
само песни, вече обещани.
Звук е твоята усмивка бяла,
звук е твоята душа изгряла.
Сякаш си мелодия. По нея
аз вървя и сякаш не живея.
Сякаш че не виждам. Само чувам,
че едно видение сънувам.
* * *
И ДА ДИМИ
Дори да ни е болно,
дори да сме в несвяст,
да има нещо волно
извън самите нас.
Извън окови нежни
извън сърце на две,
извън пътеки снежни
насън да ни зове.
Дори да ни затваря
една желана длан,
да има още вяра,
че няма тя таван.
И да дими комин
над своя покрив син.
* * *
HЕЗАВЪРШЕHО ПОСВЕЩЕHИЕ
Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.
И не за спиране,
и не за брод.
Едно събиране,
един живот.
И не обятие
на огън прост.
Едно разпятие -
един Христос.
Жена - врата
отвъд света.
* * *
ПРИЗHАЙ
От праг
до праг,
от бряг
до бряг.
От глад
до глад,
от ад
до ад.
От край
до край,
от рай,
до рай.
Признай -
докрай.
** *
КАТО ИЗВОРЧЕ
Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.
Да откъснем думите небесни,
да изпеем всичките си песни,
пак звезди ще има за пантофи,
пак за тебе ще се пишат строфи.
Да открием всички нежни тайни,
да открием знаците незнайни,
пак ще има вечери горещи,
пак ще има неразделни срещи.
Като изворче, при Бога скрито -
все остава нещо недопито.
-------------------------------------------------- -------------------------
============= =================== =================== ==============================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781